Мадарският конник е глобалният символ на нашата родина и е наричан „Българската Троя”. Тук има уникално съчетание между природни дадености и културно-исторически факти r
Допълнителен ореол създава мнението, че това е едно от най-енергийните места у нас. Само минала година то е посетено от над 76 000 туристи от цял свят. Мадарското плато е прекрасно за почивка, за познавателен и всякакъв вид туризъм.r
На метри от музейната сграда се намира хижа „Мадара”, която е добър изходен пункт. Тя е с 80 места, собственост на БТС и се стопанисва на доброволни начала от неправителствената организация „Алтернативи”. Неговият председател Димо Димов е великолепен водач, който може да разкаже за непознати маршрути - като скалния град на единия склон на платото, за скалните килии към село Клисурица или други.r
Маршрутът до забележителностите на платото е сред зеленина , пътеките са добре поддържани и цялата обиколка е от 40 мин до 1час.r
Ако решите да ползвате екскурзовод, ще научите много за историята на района. Разбираме, че край Мадара има живот в продължение на 7000 години. Още първобитните хора обитават голямата и красива пещера, която после е тракийско светилище на нимфите. Нашите прадеди са поднасяли оброчни плочки, като тук са открити „каменни дарове” с ликовете на Херакъл, Дионисий, Кибела, мраморното кълбо - зодиак, което може да се види в музея.r
Голямата пещера е обрасла в зеленина, по скалите й дори и през жегите се стича вода, която хората от векове смятат за лечебна. Посетителите не пропускат да пийнат вода от изворчето и да си налеят от капките, които поросяват мъхест камък. Той, както и центъра на пещерата се смятат за едни от най-енергийните места.r
При късмет, гостите може да се насладят и на концерти на открито, защото мястото е с невероятна акустика. В тази концертна зала на открито всякаква музика звучи мистериозно, особено класическата. В непосредствена близост е малката пещера и скалната църква, посветена на Свети Панталеймон, който е лечител. Неслучайно е изградена точно тук, където се събира лековитата вода и мястото е изпълнено с благодат.r
След лек преход по пътеката се стига до скалния релеф на Мадарския конник, който от 1976 г. е под закрилата на Юнеско. От десетилетия се работи за неговото съхранение, като в тази посока работят учени не само от България, но и от Германия и Франция. Около този шедьовър на прабългарското изкуство има много научни спорове, но учените са единодушни, че символизира величието на българската държава. Предполага се, че релефът е изваян в началото на 8 век, по времето на хан Тервел. Основната версия е, че е изобразен българският владетел на кон, за което подсказва осанката на ездача. По това време единствено българският хан е бил с дълга коса.r
Конят има стреме, подопашни ремъци, сбуря, които се появяват в Европа в началото на 6 век. Конникът, следван от куче се движи по посока север – юг, което съвпада с мислената права линия, съединяваща столиците Плиска и Константинопол.r
Около конника има 3 гръцки надписа, които датират времето на Тервел, Кормисош и Омуртаг. Учените предполагат, че в първия надпис става въпрос за помощта, която Тервел е оказал на Юстинян, като резултат от това ханът получава кесарска титла, а България –първото разширение на границите с областта Загоре. Често срещани са думите „архонт“, „развалиха договорите“, „вода“, „злато“, „войници“.r
Вдясно продължават 380 стъпала, обезопасени с парапет, край които има кътове за отдих и водят до върха на платото. По пътеката надясно се стига до крепостта „Мондрага”.r
По римско време тук е съществувало робовладелско имение – вила рустика. Римската крепост върху скалата е преустроена от българите и е ползвана до края на 14 век. Това е естествено укрепено место, със отвесни скали над 120-130 м.r
Тук са летните дворци на нашите царе по време на Първата българска държава. Името на крепостта се свързва с версиите за произхода на названието на платото. Свързва се с името на римския пълководец Молдар, със славянската дума „матера”, с прабългарската дума мадрус, която в превод значи „ към лика, към образа, към паметника”. Но везните натежават към версията за старогръцкото прилагателно от гръцката дума Μαδαρος (плешив, гол, необрасъл).r
С идването на прабългарите избират Мадара за главен култов център, като има приемственост на културите. Това личи при езическите храмове, които след приемането на християнството са съборени и на тяхно място са изградени манастирски комплекси.r
Обиколката продължава по краткия маршрут по стъпалата, туристите имат възможност да преминат за минути през останките на сгради от други епохи. След руините на средновековен манастир посетителите могат да видят старобългарска баня. Вероятно е ползвана с ритуални цели от жреците. На метри от нея са руините на капище със запазен камък Даул таш, където са се правили жертвоприношения на Тангра. Екскурзоводите признават, че и днес около светилището живее огромна змия. Районът около руините на светилището е обозначен като силно енергийно място, с препоръка към туристите да починат тук и да стъпват боси на тревата.r
Мадарското плато е не само исторически резерват, но и място със съхранена природа. Тук виреят 7 растения, включени в Червената книга - източен равнец и микс, кавказка копривка, туфест игловръх и др. Изчезващите животински видове, които се срещат са малък, черен и белоглав лешояд, скален орел, дропла, голям нощник и др.r
Всеки, който мине по туристическия маршрут на Мадарското плато ще изживее едно незабравимо преживяване. Малко са местата, където човек може да пътува пеша през времето. Да минава покрай артефакти и руини от различните периоди на нашата история. А над тях да се извисява огромната обединяваща фигура на триумфиращия Мадарски конник.r
 

Източник: http://www.ecomedia.bg/be-eco/go-for-a-walk/article/6655