Мюнстер - зелен, спокоен, усмихнат, пълен с живот, студенти и велосипеди…нищо чудно, че го наричат „Столицата на велосипедите в Германия“ r
Най-накрая кацнахме. След преживяването с полета, което си беше огромно предизвикателство за мен, имайки предвид страха ми, си мислех, че повече няма да се сблъскам с високи скорости и буквалното политане на душата ми. Но уви, за да се придвижим от летището на Франкфурт до Мюнстер, се наложи да използваме влак. Е, какво толкова, ще кажете влак като влак. Но не съвсем. Качихме се на влак стрела. Първото усещане е, че залепваш за седалката, а второто, че сякаш политаш с 270 км/ч. Въпреки това, всички бяха толкова спокойни. Не и аз... Погледът ми се луташе насам натам, докато най-накрая се обърнах към прозорците и що да видя - обширни полета от зеленина и малки спретнати къщурки, сгушени една до друга. Явно минавахме покрай някакво селце. Спокойствието ме сполетя със скоростта, с която се движихме.r
Движихме се в посока провинция Северен Рейн – Вестфалия. Първото нещо, което ми направи много силно впечатление в тази част на Германия, бяха изключително острите покриви на къщите и сградите. Местните разказват, че това се е наложило в архитектурния стил там, заради суровата и снежна зима. Острите покриви не позволяват на снега да се задържи върху тях и това запазва дома сух и без повреди.r
Ето го и Мюнстер. Противно на очакванията ми за малко градче, както би го описал един немец, се запознах с един всъщност голям за моите представи град. Населението му наброява близо 280 000 жители, а броят на най-разпространеното превозно средство и един от символите на града, колелото, достига 600 000. Да, „Столицата на велосипедите“. Така е известен Мюнстер. На човек средно се падат повече от 2 колелета. Не съм виждала по-широки велоалеи и толкова много велосипеди на едно място. За мен това си беше атракция и не случайно паркираните велосипеди или просто групи от хора с велосипедите си по велоалеите бяха в центъра на обектива на фотоапарата ми.r
Всъщност, тук дори можеш да си наемеш колело за неопределен период от време или да си го закупиш втора употреба и, когато вече не ти трябва да го продадеш отново. При записване на нови студенти в университета, освен всички документални формалности, се задава и въпросът: ”Имате ли нужда от велосипед?”, след което ти съдействат да си намериш такъв. Е, да, абсолютно задължително е да се качиш на велосипед в „Столицата на велосипедите“.r
В Мюнстер има единствена по рода си за Европа зона, свободна от автомобили, под формата на кръг около центъра на града, наречена “Променаде”, където хората карат необезпокоени своите велосипеди.r
Представете си изненадата ми, когато един ден, разхождайки се, забелязах как един полицай спира велосипедист и го глобява за това, че е преминал огражденията на велоалеята, по която се е движил и е попаднал в пешеходната алея. Изумително, нали? Полицаите там си разбират от работата. Могат да те глобят дори, ако говориш по телефона, докато караш велосипед.r
Причината за визитата ми тук беше програмата „Еразъм“, по която университетът ми от България ме изпрати за 4 месеца. И в този ред на мисли, няма как да не спомена, че Мюнстер всъщност е считан за студентско градче, където броят на студентите достига 50 000. Студентите наистина внасят друга атмосфера в този на пръв поглед старинен град. Тук се намира най-големият и известен университет от провинцията – „Вестфалише Вилхелмс Университет“, в който учат около 42 000 студента. Една от административните му сгради, в която е разположен ректоратът и факултетите, се нарича „Замъкът“. Това е така, защото сградата всъщност е била дворец, издигнат през втората половина на 18 век и е бил резиденция на епископите. Сега, освен университет, в имота се разполага и ботаническата градина на града, която е уникална по рода си. Едва ли можете да си представите величието на тази сграда. Няма думи, които могат да я опишат.r
А, да, да се върнем на ботаническата градина. В горещите летни дни това е едно от най-подходящите места да намериш прохлада. Градината е отворена за всеки и позволява да се разхождаш съвсем спокойно. Дори можеш да прекараш цял ден зачетен в някоя книга под дебелата сянка на дърветата и звуците на рекичката, която пресича градината.r
Като заговорих за река, през града преминава реката Аа. Да, точно така Аа. А като говоря за река, защо да не спомена и за езерото на града, така известното Аа. Всъщност на немски не звучи толкова странно – Aasee (Аазее).r
Разхождайки се край Аазее, човек не отминава и модерното изкуство. Около езерото се намират много скулптури, създадени от чуждестранни художници в продължение на 10 години специално за Мюнстер, някои от които и до днес са символи на града. Трите билярдни топки от бетон на скулптура Клаес Олденбург всъщност са най-популярното място за срещи в Мюнстер. Разположеният на 90 ха парк на Аазее е обявен за “най-красивия европейски парк за 2009 година” и всъщност е най-популярното място за срещи в Столицата на велосипедите.r
Зеленината на града няма край. По безбройните паркчета и градинки тичат малки зайчета, които не правят впечатление на местните, но за нас туристите са си атракция. Дори патиците в езерото често попадаха в обектива на фотоапарата ми. Представете си колко е чисто и зелено там, за да се разхождат зайчета и патици около вас, вместо кучета и котки.r
Виждали ли сте в някой български град налягали хора по тревата в парка? Е, и аз не съм виждала. Но в Мюнстер, това е нещо изключително нормално. В началото ми беше странно да свикна. Там студентите не киснат в кафенетата, или пред компютъра в къщи, а се събират на групи, вземат си каса бира и прекарват свободното си време в парка. Разбира се, не само студентите, а всички, абсолютно всички го правят. Било то с бира или с книга в ръка, или с топка за игра, или просто за да се усамотят, хората са тук в парка. Като казвам „парка“ в никакъв случай не говоря за един единствен парк. На всяка крачка има парк. Сякаш Мюнстер е един голям парк.r
Доста се захласнах по зеленината на града. Може би е време да Ви запозная и с част от културата му. В превод от латински Мюнстер означава манастир. И не случайно. Тук има 95 църкви, от които най-голямата е Катедралата Сейнт Пол. Храмът съчетава религия и астрономия, тъй като съхранява уникален астрономически часовник, датиращ от близо 5 века, състоящ се от 12 изрисувани астрологични знаци, които проследяват движението на планетата. Всеки ден в 12 на обяд храмът „пее“ своята църковна песен, озвучавайки целия град.r
В Мюнстер има музей на Пабло Пикасо, който съхранява негови творби. За жалост аз не успях да го посетя, но Вие не пропускайте.r
А сега малко история. По време на Втората световна война войската на Хитлер нахлува в града и след бомбардировка той е унищожен до основи. Оцелелите единодушно решават да възстановят Мюнстер по абсолютно копие на преди съществуващия. За това сега той има старинен облик и представлява интерес за много туристи. Всичко около историята на града може да научите, ако посетите Културно-историческия му музей.r
Всъщност някои немци много се срамуват от своята история, заради Хитлер. За щастие, той не е оставил отрицателен отпечатък върху характера на местните хора.r
Разхождайки се из центъра на Мюнстер, няма как да не забележим катедралата Свети Ламберт с нейните 3 стоманени клетки. Местните разказват, че по време на римската империя в тези клетки са затваряни инициаторите и лидерите на Мюнстерското възтание, които проповядвали полигамията. Там те срещали смъртта, подложени на унижение, изтезание и глад.r
Може би е време да Ви запозная с местните. Преди да пристигна в Германия си мислех, че немците са студени хора. Може би има и такива, но в Мюнстер няма да видиш намръщен или сърдит немец. Всеки те посреща с усмивка и е винаги готов да помогне, ако си се изгубил или просто не знаеш дума на немски.r
Като казах „изгубил“, мисля, че това е невъзможно там. Има указателни табели на всяка крачка. Всъщност проблемът би се появил само, ако не знаеш немски или английски.r
Точността на немците е изключителна. На всяка автобусна спирка има график, кога точно ще пристигне автобусът и кога ще е на друга спирка. Вярвате или не, всеки ден по разписание, той беше на спирката точно в 10:59 минути. Имаше един единствен случай, в който закъсня и шофьорът се извини на всеки един, който се качваше.r
Макар и малък за разбиранията на немците, Мюнстер е добре развит индустриален град, което в никакъв случай не се набива на очи. Предприятията са разположени доста далеч от населените части на града. Екологията е на първо място тук. Улиците се мият по няколко пъти на ден. Зеленината е в изобилие. Събирането на отпадъци 100% е разделно, като дори си имат отделна кофа за дрехи и обувки. Впечатляващо! В големите супермаркети пък има машини за рециклиране на пластмаса и стъкло. Закупуваш една бутилка вода от магазина, която носи съответно стикер с името на магазина. Поставяш я в машината за рециклиране, а тя ти връща талонче на стойност 25 цента, с което можеш да пазаруваш в съответния магазин. И така пиеш вода, рециклираш, пазиш околната среда и в замяна трупаш талончета, с които пазаруваш. Хитро и доста насърчаващо.r
Интерес за мен представляваше твърдението на местните, че „В Мюнстер или ще вали или ще бият камбаните. Ако и двете се случват заедно, значи е неделя.“ Че бият камбани, бият и как няма, при наличието на толкова много църкви. Но да вали често? Или нямаше толкова дъжд, защото бях там от април до юли, или просто не съм обърнала внимание, пленена от слънчевите усмивки на всички около мен. Този град буквално ти се усмихва и няма как и ти да не му се усмихнеш!r
 

Източник: http://www.ecomedia.bg/be-eco/go-for-a-walk/article/8096