Спомен за една Жена, майка на съпруга ми  8 -^ми Март , празник празнуван от момичетата на 15, 20 и на 30 х 2. празник чакан от всяка майка, защото нищо по-сладко няма от това, твоето гардже да каже "мамо" или "Благодаря ти, мамо!" ,"Обичам те,мамо!".Е, моето гардже за шест години не ми го е казал...Годините се нижат,а той не намира увереноста да говори с мен. Не ми прости,че го пуснах на ясла и не го защитих от хорската грубост, прие го като изоставяне там в институцията" Детска ясла".
Свекърва ми беше детски учител много искаше да го види как казва стихотворение,пее песен,но уви не доживя този ден. Тя беще строг, но справедлив човек, а сина ми е малко плашливо дете и въпреки всичко си приличаха. Тя имаше инат за десет момичанца на 15години, можеше да стиска зъби от болка, но не приемаше празник да не се празнува подобаващо.Всичко се планираше с месеци напред в колко часа, какво да се приготви, какво да подари, как прекараме приятно и да има забавление. Миналата година ми направи тържество по телефона, когато и се обадих да и честитя празника,тя толкова много се зарадва,че започна да рецитира, да пее и ми пожелаваше простички неща, радващи всяка майка...момченцето ми да раказва за радостите и страховете си, да му бъда упора и светлина в живота му,да получава всичко, внимание игри ,книги и лакумства и още и още искрени пожелания. Така ще я помня с безгранична любов към нас.
Пожелавам на всяко момиче празнуващо на 8 -^ми Март да намира радоста в живота си в простичките неща.