Дънди грабна екоразрешително за Крумовград плюс екстра за предварително изпълнение r
Висшият експертен екологичен съвет  одобри осъществяването на инвестиционно предложение за „Добив и преработка на златосъдържащи руди от участък Ада тепе на находище “Хан Крум”, гр. Крумовград” по алтернатива 1 – преработване на рудата до златно-сребърен концентрат, като краен продукт с възложител „Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД. По изключение беше взето и решение за предварително изпълнение, тъй като размерът на инвестициите е от огромно значение за региона и страната.r
Заседанието беше ръководено от зам.-министър Евдокия Манева, председател на ВЕЕС при МОСВ. Представителите на неправителствения сектор чрез проф. д-р Мария Златева от Федерация „Интереко 21” подкрепиха безрезервно открития рудник на „Дънди” на Ада тепе - Крумовград, сдруженията и фондациите на Коалиция за устойчиво развитие чрез председателя си Дончо Иванов гласуваха против реализиране на рудника  и против предварителното изпълнение с мотиви за лоша бизнес практика, липса на екологична, социална и икономическа отговорност на инвеститора на територията на Р България. Представители на платформата „Блулинк” отсъстваха от инфарктното заседание.r
Местната изпълнителна власт, в лицето на кметовете на  Крумовград, Звънарка и Дъждовник и Овчари, гласуваха против стартирането на открития рудник и не получиха исканите документи за безвредност на минните отпадъци и  ненавлизане във вододайната зона.r
Основната площадка, на която ще се реализира инвестиционното предложение (ИП), е разположена на около 3 км, южно от общинския център Крумовград и на около 1 км от р. Крумовица. Общата площ за реализиране на инвестиционното предложение по алтернатива 1 е 85 хектара, в която се включват:r
-Открит рудник (Aда тепе) – 17 хектара;r
-Табан за руда – 3 хектара;r
-Инсталация за производство на златно-сребърен концентрат (Обогатителна фабрика) – 6 хектара;r
-Интегрирано Съоръжение за съхранение на минни отпадъци, в т.ч.табан за некондиционни руди - 41 хектара;r
-Депо за почвени материали – 2 хектара;r
-Резервоар за оборотна вода (в близост до рудника) и 2 бр. събирателни шахти (в петата на съоръжението за съхранение на минни отпадъци) – 4 хектарa;r
-Пътища – 12 хектара;r
-Сондажен кладенец.r
Предвидените необходими площи за реализация на инвестиционното предложение са изцяло горски фонд. Тези площи са включени в бъдещата концесионна площ.r
Добивът на златосъдържащи руди от участък Ада тепе на находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/год. (без добита стерилна скална маса) или 106т/час при 8000 работни часа годишно, които за същия период и при аналогична производителност ще се флотират в обогатителната фабрика.r
Основните дейности, включени в предложението са:r
-Добив на златосъдържащи руди по открит способ, с пробиване и взривяване, последвано от изземване и транспортиране на добитата маса. Отбитата руда ще се товари с помощта на два хидравлични багера с обратна кофа, който ще обслужват до пет броя 50-тонни руднични самосвала със задно изсипване на коша, които ще транспортират рудата до площадка за временно съхранение (табан за руда);r
-Преработване на рудата в обогатителна фабрика и получаване на златно-сребърен концентрат - рудата от площадката за временно съхранение (табан за руда) ще се доставя с челен товарач до захранващ бункер, откъдето ще постъпва в челюстна трошачка на открито. Продуктът от трошачката се подава чрез лентов транспортьор, монтиран в напълно затворена естакада, до цикъла на смилане. Отделението за смилане на рудата ще бъде разположено в главния корпус на флотационната фабрика. Смилането на разтрошената руда ще бъде мокро. Основният обогатителен процес за отделяне на златото и среброто от рудата ще се осъществява, чрез флотация. Ще се реализира във флотационни машини, където разделянето на полезния компонент от скалната маса се осъществява на базата на различните повърхностни свойства на златните частици и скалната маса. Предвижда се използването на пряка селективна схема на флотация, състояща се от една основна флотация, три пречистни операции и две контролни операции.r
-Изграждане на интегрирано съоръжение за депониране на минни отпадъци. Минните отпадъци, които ще се генерират са скални маси (стерилни скални маси) и отпадък от флотационната преработката на руда (хвост). Стерилните скални маси представляват технологичен отпадък, който се образува в резултат на осигуряване на достъп до рудното тяло, в очаквано количество при добива от участък Ада тепе от 14 950 хил. т. Отпадъкът от обогатяване (хвост) е технологичен отпадък, който се генерира при процеса на флотация (обогатяване) след извличане на ценния компонент от рудата. Количеството на този отпадък в края на експлоатацията ще е около 7 235 хил. т. Предвижда се отпадъкът от обогатяване да се обезводнява, преди да се депонира в интегрираното съоръжение за съхранение на минни отпадъциr
-Депо за почвени материали - преди етапа на строителство, от всички територии, предвидени за застрояване или рудодобив ще се отнеме хумусния пласт за съхраняване на депо за почвени материали, предвид бъдещата му употреба в етапа на закриване и рекултивация.r
-Изграждане на необходима инфраструктура – включва изграждане на основната сграда на обогатителната фабрика, складове за гориво – 2 бр. резервоари за дизелово гориво, склад за реагенти, автомивка, пътища, водоснабдяване и канализация, електроснабдителна мрежа.r
Съоръженията за подготовка на реагентите ще бъдат разположени в пристройка към основната сграда на обогатителната фабрика и предвиждат: инсталация за получаване на разтвор на ксантогенат; отделение за получаване на натриев силикат (водно стъкло); отделение за разтваряне на меден сулфат; отделение за получаване на дитиофосфат; отделение за получаване на пенообразувател; отделение за получаване на разтвор на флокулант.r
Електроенергията за нуждите на инвестиционното предложение ще се осигурява от НЕК ЕАД, като захранващ източник ще е подстанция 110/20 kV „Крумовград”.r
За водоснабдяването на обекта са проучени два варианта и е предпочетено изграждане на собствен кладенец за „свежа” вода в терасата на р. Крумовица, с доказани експлоатационни ресурси и без да се оказва въздействие върху питейно-битовото водоснабдяване на гр. Крумовград. При тази алтернатива е необходимо еднократно водоползване на 100 000 м3 свежа вода от р. Крумовица.r
Потребностите за питейно-битово водоснабдяване от около 6500 м3/годишно ще се осигуряват от водоснабдителната система на гр. Крумовград.r
ИП се разполага извън пояси на санитарно-охранителни зони за питейни и минерални води.r
Участък „Ада тепе” на находище „Хан Крум”, общ. Крумовград попада в границите на защитена зона “Родопи-Източни”, с код BG0001032 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, определена по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗБР, включена в списъка със защитени зони, приет с Решение на Министерски съвет № 122/02.03.2007 г. Най-близко разположената защитена зона за опазване на дивите птици - ЗЗ „Крумовица”, с код BG0002012, се намира на около 4 км от територията на инвестиционното предложение. Преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие е, че инвестиционното предложение има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в ЗЗ “Родопи-Източни”, с код BG0001032 и ЗЗ „Крумовица”, с код BG0002012. Въз основа на преценката и дадените указание е изготвен доклад за оценка на степента на въздействие, резултатите от която са представени по-долу.r
На същото заседание Висшият експертен екологичен съвет одобри осъществяването на инвестиционно предложение за “Добив на скалнооблицовъчни материали от находище „Врачански варовик“ в землищата на с. Кунино, общ. Роман, обл. Враца и с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен с  възложител фирма “САДАС”ООД . Инвестиционното предложение (ИП) предвижда добив на варовици от находище „Врачански варовик”, разположено землищата на с. Кунино, община Роман, област Враца и с. Реселец, община Червен бряг, област Плевен. Запасите са  разпределени в три участъка - ”Централен”, „Западен” и „Южен”, в съответствие с представения геоложки доклад, който е приет с протокол № НБ-22/02.06.2010 г. на Специализираната експертна комисия при МОСВr
Предвижданият годишен добив възлиза на 4 000 м3 варовици в плътни скални блокове за облицовъчни материали, а реалният добив на суровина ще възлезе на около 30 000 m3/г., като се отчете и едроблоковия скален отпадък.r
Първоначално заявеният проектен концесионен контур на площта, предмет на ИП, е възлизал на 404, 250 дка.  За намаляване на негативното влияние върху защитени зони „Карлуковски карст”, с код  BG 0000332 и „Карлуково”, с код  BG0001014, авторите на Доклада за ОСВ  са отчели възможността да не се реализират предвидените насипища за скален отапдък и почвено депо в частта от находището, заета с горски фонд. По указания на МОСВ Възложителят изготвя нов проектен вариант за разположение на депата, при който площта на инвестиционото предложение се намалява  до 299, 434 дка - намаление на първоначално заявената площ със 104,816 дка.r
Концесионната площ е разположена на 2340 m северно от с. Кунино, на 3510 m южно от с.Реселец и на 7100 m югоизточно от с. Камено поле, в горните части на северния склон на р.Искър.r
Находището се свързва с националната пътна мрежа чрез третокласния асфалтов път с. Кунино - с. Реселец. От него до обекта съществува отклонение - полски път с дължина 0,5 km..r
r
Минно-техническите условия в площта на находището и целта на добива – получаване на скално облицовъчни материали, предопределят предвидената в ИП система на експлоатация по открит начин, добив на скални блокове посредством рязане на скалния масив с диамантено въже (без необходимост от използване на ПВР), вътрешно кариерен транспорт и товарене на готовата продукция.r
Варовикът от продуктивния пласт, който не отговаря на изискванията за качество на скално-облицовъчни материали, откривката и нестандартната скална маса ще се складират в рамките на концесионния контур, на насипища.  Предвидено е,  още в периода на разработка на находището, по- голямата част от този отпадък да бъде върнат в котлована на кариерата. Това ще стане възможно благодарение на системата за добив с обратно запълване, при която обемите, в които е иззето полезното изкопаемо, ще се запълват с материал от следващите добивни площи.r
Трите участъка ще бъдат разработвани последователно, като ще се формират три отделни котлована, с различна дълбочина от повърхността.r
Технологичният ред, по който се предвижда да се осъществяват минно-добивните работи в находището, включва следните основни операции:r
-Разкриване на полезното изкопаемо чрез отстраняване на почвен слой, откривка и напукани варовици;r
-Депониране на почвените материали разделно, на специално депо;r
-Натоварване на неондиционни варовици и скална откривка на транспорт и депониране на скално насипище в рамките на концесионния контур; r
-Рязане с водно охлаждане и отделяне на скалните блокове, транспортиране на блоковете до площадка за готова продукция, натоварване на блоковете на бордови коли и извеждане от кариерата.r
Висшият експертен екологичен съвет  одобри и поредното  инвестиционно предложение за “Добив на подземни богатства - строителни материали - доломити от находище ”Студена”, участък “Хидрострой 2”, с. Студена, Община Перник, Област Перник” на фирма “ХИДРОСТРОЙ” ООД, гр. Перник , която е монополист в региона.   r
Инвестиционното предложение предвижда добив и преработка на строителни материали – доломити от находище “Студена”, участък “Хидрострой 2”, намиращо се в землището на с. Студена, община Перник, област Перник. С Решение № 671/29.10.2008 г. на Министерски съвет е предоставена концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – доломити от находище “Студена”, участък “Хидрострой 2” на „Хидрострой” ООД, с определен срок на концесията 25 години, считано от 03.12.2008 г. и концесионна площ в размер на 338 915 м2, която включва площта на утвърдените запаси (247 497 м2) и необходимите площи за осъществяване на дейностите по концесията (91 418 м2). Съгласно утвърденото задание на концесионера и изготвен цялостен работен проект (несъгласуван към момента), се разглежда план-график за годишен добив на доломити в размер на 150 000 м3 плътна маса, или общо 3 750 000 м3 за целия срок на концесията. Изчислените запаси в категории доказани и вероятни запаси („111” и „122”) възлизат общо на 6 300 000 м3. Около 800 000 м3 от тези запаси са вече иззети от добив, който се е осъществявал преди отдаването на концесия (на площ от около 115 000 м2), при което, след изтичане на концесионния срок неиззетите запаси ще бъдат 1 750 000 м3, т.е. няма да се разработи целия участък.r
Общата площ на кариерата в края на концесионния период ще бъде 232 000 м2, незасегнати от добива ще останат 107 000 м2, попадащи почти изцяло в югозападната част на концесионния контур. От тези 107 000 м2, 3 500 м2 са предвидени за депо на откривката, а останалите 103 000 м2 няма да се нарушат и ще останат със запазена повърхност и растителност. Така, новонарушените площи от добива (предвид, че 115 000 м2 са нарушени към момента на отдаване на концесия) ще бъдат само 117 000 м2.r
Участък „Хидрострой 2” е разположено на около 4 км южно от с. Студена, община Перник и на 3,5 км североизточно от с. Старо село, община Радомир и на около 15 км югоизточно от гр. Перник. По въздушна линия международен път Е-79 („София-Кулата”) отстои на 900 м югоизточно от най-близкия край на обекта, р. Струма на около 1 500 м източно, а язовир „Студена” се намира на 2 480 м североизточно. В района около находище „Студена”, участък „Хидрострой 2”, има отдадени на концесия още 7 участъка.r
На 1,5 км и 2,25 км северно от площта на находището се намират два водоизточника („Св. Илия” и „Блато 1 и 2”) за питейно-битови води на населението, като концесионната площ не засяга нито един от поясите на проектираните им санитарно-охранителни зони (СОЗ). Находището се намира на 1 км южно от пояс ІІІ на СОЗ около подземния водоизточник „Св. Илия”.r
За започване експлоатацията на находището се предвижда ползването на съществуващи пътища вътре в концесионната площ – такива са прокарани откъм южната и от северната част на същуствуващата стара кариера.r
Откривните работи на участъка ще се извършват паралелно с добивните работи. Отнетата остатъчна откривка от почвен слой и опочвен елувий (с обем от 56 718 м3) се предвижда да се депонира на самостоятелно депо, на площ от 3 500 м2, в ниската ненарушена югозападна част на концесионния контур. Депото ще се изгради след първата експлоатационна година, като на него ще се събере и откривката от северната част на находището, където е иззета от добив преди отдаване на находището на концесия.r
Добивните работи ще се реализират в посока на отработване отгоре-надолу, с използването на взривни дейности. r
 

Източник: http://www.ecomedia.bg/business/companies/article/7019