Месеци наред са необходими на човек да обиколи Истанбул и да разгледа неговите забележителности. Тук са събрани културно-исторически паметници от зората на човешката история до наши дниГрадът е уникален по своето разположение и е един от най-дългите в света – от запад на изток дължината му е 250 км.r
Истанбул е мегаполис, в който живеят над 18 млн. души и непрекъснато се разраства. Забележителното е, че е бил столица на 4 империи и е съхранил културата на изчезнали цивилизации - римска, византийска, латинска, османска. Географското разположение е приказно - Истанбул е разделен на 2 части от Босфора, който свързва Черно и Мраморно море. Затова още от древни времена е важна връзка и по море, като свърза Изтока и Запада.r
Истанбул през вековете е имал над 40 имена, от които 18 са по време на османската империя. Градът е създаден от траките и първото му име е Византион - название, получено от смесването на тракийски и фригийски думи. Има и легенда, че е наречен на крал Визанс, син на тракийско полубожество, който търсил за народа си място за заселване. Красивата местност му била посочена от жреците в светилището на Аполон в Делфи.r
Сега Истанбул е популярна дестинация за туристи от цял свят. От повече от година българските туроператори забелязват засилен интерес на българи туристи към Турция, включително и към нейната столица. Това посочи и Синай Гуанисик, собственик на местна туроператорска фирма.r
Ако сте за кратко в Истанбул, все пак трябва да изберете какво да посетите. Вариант за няколко часова разходка е дестинацията Църквата „Света София”,Синята джамия, цистерната Йеребан, защото те са в непосредствена близост. Ако екскурзоводът е добър, разходката из църквата е поне 2 часа. Всъщност това е една от трите най-големи християнски катедрали в света, съществува като такава 9 века. След това 5 века е джамия и от 75 г. –музей по разпореждане на Ататюрк, който по соломоновски решава спора между мюсюлмани и християни.r
Църквата Света София е сграда на 1500 г., но в нея има по-стари колони от древногръцки храмове. На входа има останки от светилище на Аполон. Църквата е изградена е от двама гениални архитекти - Антимий (Anthemios) от Тралес и Исидор (Isidoros) от Милет през 532-537 година. Тя е част от дворцовия императорски комплекс на император Юстиниан (527-565). След като храмът бил завършен, Юстинян изрича пословичната фраза „Соломоне, аз те победих!”, защото църквата е по-грандиозна от Соломоновия храм в Йерусалим.r
За щастие и до сега са запазени над входните врати фигурите на основателя на новата столица на Римската империя - св. Константин, изобразен с макет на града, главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата.r
Дължината на храма достига 120 м, ширината - 72 м, височината на купола е 60 м, а диаметърът е 30 м. Сградата е уникално съчетание между централно-куполния и базиликален похват във Византийското строителство по онова време.r
Двете странични галерии са отделени от голямата централна зала със 110 изящни мраморни колони. Девет века църквата е имала сияйна вътрешна украса - разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, доставяни от всички краища на Византийската империя. Стените били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи сцени от Библията. Сега точно над олтара е изображението на Света Богородица с Младенеца, а от четирите страни на купола са разкрити четирите Ангела. Стенописите и мозайките в централната част на храма са заличени от османските завоеватели. Липсват иконостасът и амвоните на Света София. На тяхно място са изписали сури от Корана, а отвън издигнали четири високи минарета.r
Залата е толкова огромна, че човек може да се загуби между десетките групи, които едновременно я посещават. Дневно през църквата-музей минават над 7000 души. Това се е отразило по любопитен начин върху една мраморна колона, в която има кръгъл отвор. В нея всеки турист завърта палеца си в кръг и си пожелава нещо хубаво, така с годините дупката става все по-дълбока. Легендата е, че това е колоната, през която е плакала Света Богородица в храма в Ефес след разпъването на Господ Исус Христос. Нашият екскурзовод - българска изселничка от Силистренско обясни, че Исус се тачи от мохамеданите като пророк, а Богородица като негова майка.r
Следващият емоционален момент за посетителите е да се снимат на зелената мраморна плочка на втория етаж, където е стояла майката на императора. Следва друга изненада - Райската врата, през която трябва да минеш след като си се помолил за опрощаване на греховете. Вратата е от мрамор и е с изображение на типичните християнски символи - грозде и риба.r
Точно срещу Света София е Синята джамия - един от върховете на османското изкуство. Синята джамия е издигната по поръчка на султан Ахмед I през 1616 г., като строителството продължава 7 г. Легендата разказва, че той наредил на прочутия архитект за онова време, Мехмед Ага, да започне строеж на една от най-величествените джамии, строени някога.r
Султанът пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче разбрал погрешно думата като „алтъ“, което означава „шест“. Издигнал 6 минарета, вместо общоприетите 4. Недоразумението, според една от версиите, става причина архитектът да загуби главата си.r
Това, което туристите запомнят е внушителния интериор с гигантските полилеи и сини мозайки, заради които молитвеният дом е популярен като Синята джамия. Тя има 260 прозореца, които разпръскват светлината по цялата сграда много красиво. Стъклописът е от 17 век, но по-късно е реставриран. Амвонът впечатлява с оригиналната си изработка, изцяло от мрамор. Който не е посещавал джамия е искрено изненадан, че на входа те карат да си събуеш обувките и да ги носиш в найлонова кесийка.r
Постройката е почти квадратна, куполът е с диаметър 23,5 метра и височина 43 метра. Има четири колосални колони, всяка с диаметър от по 5 метра, които са основната подпора на сградата.r
20 турски лири струва посещението на двата обекта - Света София и Синята джамия. За 10 турски лири с екскурзоводската услуга може да бъде разгледана друга забележителност - Йеребетан сарнъджъ или Цистерна на базиликата. Това е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, което прилича на подводен дворец. Именно затова е известна като "Потъналия палат".r
„Йеребетан сарнъджъ“ е построена от император Юстиниан 532-542 г. и тогава е имало около шестдесет цистерни. Дължината на резервоара е 140 м., 70 м. широчина. Има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8м, завършващи предимно с коринтски капители. На едната от колоните е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгона Медуза. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е огледална. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда.r
В сградата е постигната забележително добра циркулация на въздуха. Разходката тук е изключително романтична - има приглушено осветление, което водата отразява и създава усещане за мистичност. По време на разходката се носи приятна музика, допълваща приятните усещания. Цистерната често се превръща в концертна зала. В "Йеребатан сарнъджъ" има и кладенец на желанията, в който според поверието, ако хвърлиш монета и си пожелаеш нещо, то непременно ще се сбъдне.r
В радиус от 30 метра в двете съседни забележителности можеш да си пожелаеш каквото и да е с надеждата, че ще стане реалност. Много от туристите, посетили веднъж Истанбул, си пожелават да се върнат тук, за да разгледат и другите красиви места в града.

Източник: http://www.ecomedia.bg/be-eco/go-for-a-walk/article/5685